http://www.faz.net/aktuell/feuilleton/debatten/kapitalismus/eurokrise-und-vergib-uns-unsere-schulden-11527296.html
И прости ни дълговете
11.13.2011 • Всеки преврат, всяка революция започва с дълг, който вече обществото не може да си плати. Книгата на Дейвид Гребер "дълг" ни показва къде сме днес. Едно освобождаване.
от Франк Ширмахер
Това е една прекрасна и полезна книга. Американският антрополог, живеещ в Англия - Дейвид Гребер току-що публикува една студия от близо петстотин страница, изследване, носещо лаконичното заглавие "Дълг" и нескромното подзаглавие "През последните 5000 години." Това е една антропология на вината и дълга и е едно ново завоевание: Най-сетне някой отнема от технологическата интелигенция на икономиката, която все още твърди, че разабира нещата, една екзистенциална идея за човешкото съществуване.
Гребер е водеща фигура в своята област, който нарича себе си анархист, с което всъщност иска да подскаже, че не може да бъде причислен към направление или партия. Той е тъкмо този, както впрочем смята списанието "Business Week", който трансформира американското движение Occupy Wall Street в едно взискателно и интелектуално политическо движение. Но, за да избегнем недоразуменията: това не е сектанска или агитационна книга. Тя отваря очите на читателя, тъкмо за това каквото в момента става – и каквото не можем да проумеем, когато вярваме, че лихвените проценти за държавните облигации решават съдбата на Европа и правят възможни сривове в правото и заплаха за демокрацията.
Случващото се е повече от това което четем. И въпреки че една част от коментиращите иконимисти се опитват да отделят днешната криза от финансовата криза от посленото десетилетие исторографията така или инак ще отбележи наличието на взаимовръзка. Съдържанието на книгата на Гребер е едно откровение и откритие, защото той успява да излезе от принудата да се обръща и обяснява изглеждащата икономически рационална система със самата система. Тази тафтология последните месеци доведе до това че в центъра на една функционираща система фактически всички експерти взаимно си противоречат като всеки обвинява другия, че не разбира кризата. Това огромно възпрепятстване няма никаква връзка повече с рационалността, а с теологията.
Историята на Дейвид Гребер, впрочем първата подобна излязла изпод ръката на един антрополог, показва историческото място, на което сме. Още заглавиет опоказва, че не е добре да се оставя дискусията за дълговата криза на един кръг икономисти, които търят дискусиите. Практически почти всички бунтове, сваляне на правителства и социални революции в европейската история, пише Гребер, произлизат от състоянието на свръхзадлъжнялостта. Тя изглежда е и една от най-големите сили при разгръщането на недоволства и бунтови, както и една циклично завръщаща, през генерациите, заплаха за същината на живота – както за индивидите, така и за установената власт.
Европа заплашва да се разпадне
"Заличи всички дългове, и преразпредели земята" – това, написал древния историк Моисей Финли, е била единствено валидната през вековете, от античния свят насам, и винаги повтаряща се революционна програма.
Две хиляди години по-късно самоубийството на един млад, силно задлъжнел тунизийски търговец на зеленчуци на име Мохамед Боузизи, предизвика тунизийската революция и Арабската пролет. В Съединените щати в движението Окупирай Уолстрийт не демонстрират професионални революционери, а хора, които самите са задлъжняли: Студентите, които никога няма да могат да си върнат заемите, както и ветерани, които са си загубели пенсиите. Европа заплашва да се разпадне, тъй като държавите й са в несъстоятелност, и е повече само от тревога въпросът какво се случва, когато все повече и повече индивидуални длъжници трябва да признаят безназеждността на положението си.
Ако Платон дойде днес при нас с една машина на времето, както пише Гребер, не би се изненадал ако срещне хора, които трябва да работят, не за да живеят живота си, а за да платят задълженията си, за което животът им не би им стигнал. По неговото време такива хора са били наричани роби.
Дългът е един морален принцип
Икономически теории относно дълговете са едно. Но дългът е нещо много повече от икономика. Защото вече не знаем, дали сме консумирали предварително всички икономизирани социални отношения. Това обаче не е вярно. Защо става възможно да наречеш Папандреу „нелоялен”, защо народът му бива дисквалифициран, защо са възможни пробиви в правото, и всичко това с чиста съвест? Гърция обяви ли война на Европа? Сбогува ли се с общността цивилизовани държави? Отговорът гласи: Дълговете са ядрото или сърцевината на един морален принцип и морално оръжие – може би, според пародията на теорията за правата на човека, последното което изглежда че съществува безспорно.
Но този морал е свързан с властта. Гребер показва как още от времето на Месопотамия дългът е бил едно обещание, чието спазване може да бъде наложено с насилие. Тъкмо по това той се различава, преди всичко, от всички останали подобни обещания. Това че един човек може да бъде роден задлъжнял и това задължение трябва да се носи цял живот, и че този религиозен мотив стои в основата на всички облигационни задължения.
Историята на икономиката започва със заеми
Антропологията отдавна знае, че датиращата от времето на Адам Смит история на икономическата деятелност е фикция. Днес още вярваме, че първо е имало разменна търговия, и чак след това от съображения за удобство тя бива заменена от парите. Относно това, казва Гребър, има не един източник.Той прави разлика между "търговски икономики" и "човешки икономики". Всъщност историята на човешката икономика започва с кредити и без пари. Някой обещавал, че ще уреди по някакъв начин задължението по отношение на стоките, които придобива. Дори английската дума „Thank you" може да бъде проследена обратно до етимологичния корен „Аз ще си спомня какво ти направи за мен”. Така парите не са „нещо” с вътрешно присъща ( иманентна ) стойност, а само описват отношенията на неща със стойност. Чак когато парите са станали нещо и след това една креатура от нищото ( Ex nihilo ), които сами за себе си създават стойност, започва масивно да се корумпират социални отношения.
Гребер показва как задлъжняването първо се установява като нова социална норма, която след това се се обръща като морален и юридически аргумент срещу тези тъкмо, които са се обърнали към нея. По-ниската и средната класа в Америка задлъжня за да си купува къщи, стерео уредби и коли. Гърците явно също. Гребер пита: „Очевидно тизи хора си казват: Ако днес от всеки може да стане мини-капиталист защо да не получим и ние пари от нищото?” Сега те осъзнават, че на AIG ( American International Group ) например, е разрешено нещо, което на тях се забранява – а един поглед върху древна Месопотамия, античните Гърция и Рим показва, че именно това е инкубатор на социални преврати. Системата на дълговете, която е изградена от „създаване от нищото” затова и според антрополога няма нищо общо нито с пазарите нито с науката ( формулите при AIG бяха толкова трудни, че би трябвало да са писани от астрофизици ), а с теологията. Ние живеем в един свят на двойна теология „една за даващите пари под наем и една за длъжниците”.
Описание на икономическата роля на Китай в началото на Новото време
Тези вълнуващи исторически части на книгата ( по-точно касаещи икономическата роля на Китай в началото на Новото време, разбирането от самосебе си за икономиката на исляма с неговата забрана да се взема лихва ) служи за едно: Гребер, и вероятното му възприемане като анархист, иска да остави отворена идеята, че е възможно да има общество алтернативно на пазарното стопанство и което може да е функционално и без класова борба.
Многото доказателства и примери в настоящата статия дори приблизително не могат дабъдат пресъздадени. И не е и изобщо нужно. Защото същността на това което Гребер показва е доста просто и би трябвало да вземе дъха на технокрътите за извество време и то тъкмо в кризата: Високата задлъжнялост е тогава една морална и същностна заплаха за обществото, когато става възможно, тези които заемат пари да се финансират също с дългове и в същото време да не погасяват също задлъжнялостта си .Не би могло да се противоречи на историческите му открития и инфрмация. Това което по-рано беше едно изключение във времето на криза постепенно стана систематичен принцип. Той разрушава регулярно, и това очевидно е историческият момент, на който се намираме в момента. Но защо разрушава отново и отново? Защото, според Гребер, не може да си в една вечна система, когато си постоянно задлъжнял. “Трябва да задлъжнееш, за да можеш да живееш повече отколкото само за оцеляване”
Мисли на Мартин Лутър Кинг
Това изречение е може би най-драматичното в тази финансова работа. В това отношение системата заплахата на комунизма всъщност беше причина за самодисциплината на финансовия капитализъм.
Систематизирането и съгласуването на задължениеята в глобален мащаб – прочитаме по-нататък, както Гребер описва средновековен Китай, който чрез материални подаръци и прхвърляния на пари през дълъг период от време е купувал империи и така е променял цели цивилизации, които са загубвали все повече своя коопертивен и солидарен дух. Това което тук може да звучи доста хуманитарно Гребер може да формулира и подругому. В степента, в която националната държава монетаризира своите дългове чрез централната банка, усещането че самата държава е един морален кредитор става все по-силно. Един кредитор на свобода - ", една стойност, която е буквално обсебена от всеки член на едно общество." Сегашното положение показва, че това не е хипотеза. Тезата, че едно цяло общество живее превишавайки средствата си и че почти без изключение може да се твърди, че това е разширяваща се държава означава, че прилагате дълговия принцип на нивото на моралния. Само защото си задлъжнял или защото си поел едно морално обещание, може да се рискува обратното, да си марален кредитор срещу собствения си народ.
Светлинни години по-късно се появява и това изречение от Мартин Лутър Кинг, което Гребер цитира: “Ние дойдохме в столицата, за да осребрим един чек. Когато архитектите на нашата конституция пишеха своите велики преамбюла, посочиха там една промяна, чието наследство сме ние. Тези думи бяха едно обещние...Вместо да спази това обещание Америка даде на черните един развален-фалшив чек, чек който се връща със забележката “без покритие”. „Трябва да си антрополог от неговия ранг, за да достигнеш такава степен на достоверност: Кой иска своя чек от държава, на която е задлъжнял?”
Ще се прояви ли истински движението Окупирай Уолстрийт през 2012 г. ?
Американският икономист Майкъл Хъдсън, на чиито изследвания Гребер дължи много, смята движението Окупирай Уолстрийт в Щатите за предреволюционно. Действителното му избухване се очаква през пролетта на 2012 година. Никой не знае дали е прав. Но тъй като живеем в свят, където очакванията са по-важни от събитията, е изключително важно, че той вярва. Защото Майкъл Хъдсън доста често e отгатвал правилно. Неговата книга излязла под заглавието „Новият път към робството” през май 2006 относно краха с балона на жилищния пазар все още се приема и важи за прогнозен шедьовър.
Произведението на Гребър показва, че дълговете, в какъвто и вид да са – такива които ни напомнят вноски към банките или към интернет магазини, или пък просто абстрактни милиони от Брюксел, са революционното ядро на неудържими социални и обществени промени. Става дума за много повече от пресрочване на дълг или прехвърляне на границата на позволен диспо кредит. Първата дума за свобода в човешките езици изобщо, казва Гребър, е шумерската „amargi" – дума за свобода от дълг. Нашите предшественици, казва Гребър, царете и императорите от древните времена, благородниците и губернаторите, имаха в крайна сметка само три възможни изхода. Те не правиха обаче нищо и това им излезе през носа. Отказаха се от дълговете си – обездължаваха се, направиха го и за банките, и така се стигна до една революционна ситуация, понякагоа продължаваща няколко генерации. Или обездължаваха всички.
Създаване от нищото
Ако четеш последните страници от книгата на Гребер. Те са, биха казали икономистите, чиста утопия. Създаване от нищото. Но те правят нещо с мозъка и съзнанието: Те изясняват, че ние самите сме тези, които решават за нашите символи и тяхната власт и правомощия.
Всичко, каза Гребер, беше поставено под въпрос през последните години в Щатите, беше адаптирано, реформирано, всички постулати бяха проиграни, един пазар на идеи, от всичко това на никого не беше причинена болка, с изключени на една: че всеки трябва да си плати дълговете. Това важи за този който някога е бил студент и важи за собствениците на къщи. И защото винаги важи и важеше, затова това съвремие е толкова драматично: „Сега знаем, че това беше една лъжа. Както виждаме сега, не тъкмо ‘всички’ трябва да си платят дълговете. Трябва само някои от нас. Нищо не е по-важно от това да се разчисти масата за всеки, да се постави под въпрос нашия практикуван морал и да се започне наново.
Човек не бива да се успокоява от това, че американските отношения са други. Те наистина са. Но отдавна всеки германец е вече задлъжнял. Отдавна този дълг е довел до такова увеличение авторитета на държавата, че сега тя може да изисква все по-неконтролирано жертви и най-вече ще го и направи. Все още повечето германци имат очевидно чувството, че могат да си платят дълговете. Това обаче се променя, променя се всичко.
Няма коментари:
Публикуване на коментар