http://rigas.forumotion.com/forum-f2/topic-t221-690.htm#48110
един от участниците, Бай Вълко, публикува една съвременна статия з Маркс:
"Икономическата криза възроди интереса към Карл Маркс. Продажбите на "Капиталът" хвръкнаха. Немски издател се похвали, че продал през 2008 г. няколко хиляди екземпляра "от това съчинение" - в сравнение със стотината отпреди година. Толкова мащабна и разрушителна е кризата на глобалния капитализъм, че височайшите му свещенослужители са обхванати от идеологическа паника. Но защо, след като вярата в неолибералната ортодоксалност се изпари се налага да възкресяваме Маркс?
На първо място Маркс предвиди глобализацията далеч преди явлението да се прояви. Посочи много от съдбовните фактори, които доведоха до днешната глобална икономическа криза, или както ги нарече, "противоречията", присъщи на света на конкурентните пазари, стоковото производство и финансовите спекулации.
Написвайки най-известното си съчинение във време, когато френската и американската революция не бяха навършили и столетие, Маркс предусеща сриването на AIG и "Беър Стърнс" век и половина по-късно. Той единствен припозна в буржоазията, изиграла "най-революционната роля" в човешката история, предтечите на днешните банкери от Уолстрийт и директори на корпорации. В "Манифест на комунистическата партия" той сочи, че "буржоазията не може да съществува, без постоянно да революционизира средствата за производство и съответстващите им производствени отношенията, а заедно с тях - и отношенията в обществото като цяло... С една дума, тя създава един свят по свой образ и подобие".
Но Маркс не беше поддръжник на капиталистическата глобализация. Обратното, той разкри, че "потребността от постоянно разрастване на пазарите тласка буржоазията към експанзия по цялото земното кълбо" и предвиди, че развитието на капитализма неизбежно подготвя условията за по-мащабни и по-изтощителни кризи. Той прозря отвъд политическите илюзии, че кризите можели да бъдат предотвратявани чрез саморегулиране.
Като всеки революционер Маркс искаше да стане свидетел на сгромолясването на стария ред. Но капитализмът имаше изобилие от жизнени сили и Маркс само бегло, но прозорливо съзря слабостите и грешките, които бъдещите поколения ще допуснат. Онези от нас, които бързат сега да открият Маркс, ще установят, че той е актуален и днес. Поне тези, които искат "да възродят духа на революцията", не просто "да пуснат призрака й отново да броди".
Ако можеше да види сегашния икономически спад, Маркс щеше да изтъкне как присъщите на капитализма недостатъци водят до сегашната криза. Как съвременните финансови инструменти като застраховки и деривати предопределят рисковете от глобалната икономическа интеграция да проникнат навсякъде чрез механизма на пазара. Без тези нововъведения натрупването на капитали през последните десетилетия би било значително по-слабо.
Тази постоянно променяща се глобална финансова система допринесе за общия икономически растеж през последните десетилетия. Но също така създаде безбройните финансови балони, най-опасните от които се оказаха в сектора на жилищните имоти в САЩ. Независимо от дълбочината на сегашната криза, Маркс не би хранил илюзии, че икономическата катастрофа от само себе си ще доведе до промяна. Той познава много добре природата на капитализма, която поражда и тласка към социална изолация.
Маркс би посочил преди всичко как да преодолеем всеобхватна социална пасивност. Според него
създаването на синдикати и работнически партии
е стъпка в правилната посока. Така в "Капиталът" той изтъква "непосредствената цел - организиране на пролетариите в класа", чиято първа задача е "спечелване битката за демокрация". Днес той би насърчил създаването на нови колективни организации, сдружения и институции, чрез които хората да могат да се противопоставят на капиталистическото статукво и да поемат в ръцете си отстояването на собствените си интереси.
От началото на кризата досега обаче не се вижда подобна амбициозна цел и Маркс би нарекъл най-смущаващо обстоятелство именно отсъствието на такава цел. В САЩ подобни идеи с ирония се етикетират като "социалистически". Но те само изглеждат радикални, защото излизат извън рамките на онова, което левицата на Демократическата партия е готова да отстоява. Дийн Бейкър, един от директорите на Центъра за икономически и политически изследвания, например призова да се въведе за някои от Уолстрийт таван на заплатите от 2 млн. долара, както и данък върху финансовите транзакции - данък, с който нарастващо да се облагат продажбата или прехвърлянето на акции, облигации и други финансови активи.
Маркс би посочил това предложение като идеален пример на закостеняло мислене, защото то съвсем ясно утвърждава (дори когато ограничава) нещо, което всички идентифицират като проблем, именно
културата да се поемат рискове, без да се мисли за последствията
И Маркс би се надсмял над онези, които смятат, че национализация на банките, както в Швеция и Япония по време на финансовата криза от 90-те години, ще доведе до реална промяна.
По ирония на съдбата едно от най-радикалните предложения идва от "Лондън Скул ъф Икономикс" от икономиста Вилем Бойтер - бивш член на Монетаристката комисия към "Бенк ъф Ингланд", който със сигурност не е марксист. Той предлага целият финансов сектор да стане публичен. Според Бойтер банките в съвременния свят не могат да съществуват без публични застраховки на депозитите и без публични централни банки, които се явяват кредитори от последна инстанция. Затова банките не би трябвало да продължават да функционират като частни, гонещи печалби, институции. Собствеността на банките трябва да стане публична, да се управляват както публичните услуги.
Това предложение повтаря написаното от Маркс в "Манифеста": "Банковият кредит да се централизира в държавата." За Маркс обобществяването на финансовата система ще укрепи решаващо работническата класа в "битката за демокрация", ще промени радикално държавата от орган за насилие върху обществото в орган на служба на обществото.
Според Бойтер, "преходът от финансиране на икономиката към социализация на финансите ще бъде само една малка крачка за юристите, но огромна крачка за човечеството". Ясно казано. Очевидно
не е необходимо човек да бъде марксист, за да има радикални стремления
Трябва обаче да бъде марксист, за да установи, че дори във време като сегашното, когато капиталистическа класа е настръхнала, деморализирана и объркана, радикалната промяна не може да започне с една "малка крачка на юристите" (или след като всички акционери седнат заедно и подпишат един-два документа). Маркс би казал, че без разгръщане силите на народа посредством нови радикални движения и партии социализацията на финансите ще се окаже ялова.
По време на икономическата криза от 70-те години радикалните сили в много европейски социалдемократически партии поставиха подобни искания, но не успяха да накарат лидерите на тези партии да подкрепят предложения, които иронично биваха квалифицирани като старомодни. Опитите за сериозен дебат върху необходимостта от радикално демократизиране на икономиката бяха отклонявани от партиите, независимо от техните разцветки, през следващите десетилетия. Все още плащаме цената за отхвърлянето на тези идеи.
Ирационалността, заложена в логиката на капиталистическите пазари, която Маркс така прецизно подложи на анализ, отново стана очевидна. Опитвайки се да изплуват, предприятията и фирмите съкращават работни места, опитват се да плащат по-малко на работниците, които остават. Подкопаването на сигурността на работните места обаче подкопава търсенето, а това се отразява върху цялата икономика. Както сочи Маркс, микрорационалното поведение води до най-лоши макроикономически резултати. Сега виждаме какво се получава, след като игнорирахме Маркс, а повярвахме на "невидимата ръка" на Адам Смит.
Сегашната финансовата криза разкри ирационалности и извън финансовата област. Барак Обама призова да се въведат т.нар. "въглеродни кредити" като изход от екологичната криза. Според това, както го нарекоха, прогресивно предложение, корпорациите, които приведат производствата си съобразно стандартите за вредни емисии, могат да продават кредити на фирми, които не постигат стандартите. Протоколът от Киото препоръчва подобна система на размяна между държавите. Пагубното обстоятелство в тази схема е, че и двете предложения зависят от същите променливи пазари и деривати, които са изложени на манипулация и кредитни катастрофи.
Маркс би посочил като решение на глобалните проблеми, включително на промяната на климата, скъсване с логиката на капиталистическия пазар, неизползване на държавни институции за стабилизиране на пазара. Би призовал също към
международна икономическа солидарност, не към конкуренция между държавите
В "Манифестът" той посочва "обединените действия на най-напредналите страни като първо условие за освобождаването на пролетариата".
Създаването на нови институции и движения за промяна обаче трябва да започне у дома. Макар да призовава "Пролетарии от всички страни, съединявайте се!", Маркс смята, че задача на работниците във всяка отделна страна е "да се справят на първо място със собствената си буржоазия". Условията, необходими за трансформиране на съществуващите икономически, политически и правни институции, биха били "различни в различните страни", разбира се. Но задължително, според Маркс, е хората да започнат отново да мислят смело като първа крачка по пътя към постигане на радикална промяна.
Как може да стане това? Дори в момент, когато финансовата криза обхваща все повече хора по света, когато колективно безпокойство разтърсва всички възрастови, религиозни и расови групи, когато най-пострадали от нищетата и бремето както винаги са трудовите хора, да се прави прогноза е несигурно. Ако беше жив, Маркс не би пророкувал кога точно и как ще завърши сегашната криза. Той обаче би отбелязал, че кризите са иманентно присъщи на динамиката на капиталистическото развитие.
Реформистко настроените политици, които смятат, че могат да се справят с присъщото на капиталистическото общество класово неравенство и спрягат безпомощно утопични рецепти какво точно трябва да се направи сега, в същност са романтици. Онова, което сегашната криза демонстрира, е, че Маркс е бил и остава най-големият реалист.
Превод: д-р Радко Ханджиев
Bulgarian Press Pool - Budapest
--------------------------------------------------
* Лео Панич е специалист по сравнителна политикономия и професор по политически науки в Университета "Йорк" в Торонто (Канада), както и съредактор на годишника "Социалистически дневник"
Ето и моят отговор:
Драги Бай Вълко, благодаря че даваш повод да кажа това, което знам относно съвремието и Маркс.
Нека започна малко по-отдалеч.
1.Трябва да се има предвид, че от времето на Двуречието и особено от Египет човечеството се е засилило по пътя да бъдеш, докато източните / най-вече индийски / доктрини "настояват" върху това да си. Не че "да бъдеш" не се оказа по-прогресивно, но изключително важно е светът да се обръща, засилил се, към "да си".
2.Партии, та дори и работнически
, са инструмент на философски, икономически и обществени доктрини. За съжаление философията и икономиката не можаха да направят правилната стъпка след Маркс, така че всякакви партийни организираности така или инак ще доведат до подобни на познатите ексцесии.3.И най важното - докато работната сила не бъде призната законно за капитал, няма стъпка напред...Не си мисли, че като казвам последното, не осъзнавам че в него е концентрирана тъкмо липсващата на Маркс философска и икономическа стъпка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар